Църквата почита днес св. мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний.  Акиндин,

...
Църквата почита днес св. мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний.  Акиндин,
Коментари Харесай

Хиляди отдали живота си за вярата пред двореца на цар Сапор |

Църквата уважава през днешния ден св. мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний. 

Акиндин, Пигасий и Анемподист служели в царския замък при персийския цар Сапор. Цар Сапор желаел да живее в мир с император Константин Велики и по тази причина при започване на своето царуване не преследвал своите жители, които приемали християнството.

След гибелта на Константин обаче той почнал война с наследника му Констанций. Жреците, които ненавиждали християните, настойчиво убеждавали Сапор, че неговите жители – християни се намират в непрекъсната връзка с враговете като техни едноверци и ги подкрепят във войната против него. Сапор изискал персите – християни да се отрекат от вярата си. Довели при него Акиндин, Пигасий и Анемподист, упрекнати, че изповядват християнската религия. Сапор използвал всички ограничения, с цел да ги склони да се отрекат от вярата си, като им обещавал награди, в случай че покажат смиреност, а при положение на опозиция ги заплашвал със гибел. Но те останали твърди във вярата си и приели да бъдат подложени на страшни изтезания.

Бог покрепял светите мъченици, като им дал невероятна неотстъпчивост. Езичниците били изумени. Един от мъчителите – Афтоний – захвърлил оръжието, с което измъчвал почтените, и извикал: " Велик е християнският Бог! "

Осъдили го на гибел. В това време светите мъченици с обич се молели за новообърнатия във вярата. И така, мястото за смъртно наказване станало място за празненство на същинската религия.

Сановникът Елпидифор също се обърнал към вярата, от богохулник станал християнин. Смело декларирал на царя, че има вяра в Разпнатия Христос. И той бил отведен на гибел пред събралото се голям брой народ, и мнозина повярвали в Христа.

Светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист, откакто претърпяли разнообразни мъчения, били изгорени. Заедно с тях потърпевша и приела страдалчески венец и майката на цар Сапор.

Царят, твърдоглав в неверието, издал заповед, с която се осъждали на гибел всички християни, живеещи в страната му. Тази заповед била издадена по време, когато християните чествали Христовите премеждия. У християните пламнала неудържима ревнивост. Те почнали на тълпи да идват пред двореца и да изповядват вярата си. На Велики петък и на самата Пасха към хиляда души отдали живота си за вярата, а включително бил и Азат – любимецът на царя.

След това Сапор се убедил, че не е в положение да изтреби християнството от страната си, отменил първата заповед и издал втора, съгласно която се предават на гибел единствено християнските свещенослужители. 
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР